Познах те... дори на тъмно зная, че си ти.
Тази нежност изпълва цялата ми стая.
Само да ме видиш си дошъл, нали?
Да бъдеш сигурен, че още те желая.
Усмихваш се, протягаш пак към мен ръце,
те са единствените, които чакам.
Прегърни ме, обсипи с целувки моето лице
и нека вечно да останем тъй в мрака.
Да си идеш пак, не мога да те пусна,
сега си повече в мен от всякога преди,
всяка минута без теб е безсмислена и пуста,
а животът ми - изпълнен със сълзи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse