* * *
Познах те... дори на тъмно зная, че си ти.
Тази нежност изпълва цялата ми стая.
Само да ме видиш си дошъл, нали?
Да бъдеш сигурен, че още те желая.
Усмихваш се, протягаш пак към мен ръце,
те са единствените, които чакам.
Прегърни ме, обсипи с целувки моето лице
и нека вечно да останем тъй в мрака.
Да си идеш пак, не мога да те пусна,
сега си повече в мен от всякога преди,
всяка минута без теб е безсмислена и пуста,
а животът ми - изпълнен със сълзи.
Но трябва да си ходиш... някъде далече,
а почти заспах в ръцете ти горещи.
И нито радост, нито нежност има вече,
а в стаята догарят восъчните свещи.
© Зорница Събева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Паздрави наистина, страшно ми хареса, тежък финал... накрая остава едно голямо нищо, което разяжда
-
Толкова е нежно!
Браво, Зори! -
Нежно е и много романтично, но и малко тъжно!
-
Прекрасно е! Много нежно и истинско! Поздрави!Ще наминавам често!!!
-
"Но трябва да си ходиш... някъде далече,
а почти заспах в ръцете ти горещи.
И нито радост, нито нежност има вече,
а в стаята догарят восъчните свещи. "
Пишеш много истински.Браво! -
Хареса ми това стихотворение!
Поздрави Зори!
Дано повече не си тръгва!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
