* * *
Познах те... дори на тъмно зная, че си ти.
Тази нежност изпълва цялата ми стая.
Само да ме видиш си дошъл, нали?
Да бъдеш сигурен, че още те желая.
Усмихваш се, протягаш пак към мен ръце,
те са единствените, които чакам.
Прегърни ме, обсипи с целувки моето лице
и нека вечно да останем тъй в мрака.
Да си идеш пак, не мога да те пусна,
сега си повече в мен от всякога преди,
всяка минута без теб е безсмислена и пуста,
а животът ми - изпълнен със сълзи.
Но трябва да си ходиш... някъде далече,
а почти заспах в ръцете ти горещи.
И нито радост, нито нежност има вече,
а в стаята догарят восъчните свещи.
© Зорница Събева All rights reserved.
