eva_32 (Ева Корназова)
110 774
3 may 2009, 22:46

* * * 

  Poesía
935 0 11

Потънах в себе си. Удавих се във мисли,

умиращи с последния ми дъх.

А крехкия ми дух, на смърт орисан,

измъчено изкачва онзи връх,

от който ще лети със волни птици...

О, как жадувам диво да летя!!!

Сред тишина, по-близо до звездите...

Ще ми дадеш ли, Господи, крила?

Че падах много пъти уморена,

сама във тъмнината и дъжда.

Останах чиста и непроменена,

душата ми не се покри с ръжда.

Обичах всеки полъх, всяко цвете

и като изгрев от любов горях.

Разкъсвах се на хиляди парчета...

И пак непроменена оцелях.

Но птицата във мен, дълбоко скрита,

пак пърха и ме моли за небе.

Душата ми след нея все полита...

Ще ми дадеш ли, Господи, крилe?!

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??