Потънах в себе си. Удавих се във мисли,
умиращи с последния ми дъх.
А крехкия ми дух, на смърт орисан,
измъчено изкачва онзи връх,
от който ще лети със волни птици...
О, как жадувам диво да летя!!!
Сред тишина, по-близо до звездите...
Ще ми дадеш ли, Господи, крила?
Че падах много пъти уморена,
сама във тъмнината и дъжда.
Останах чиста и непроменена,
душата ми не се покри с ръжда. ...