26 jul 2007, 21:43

* * *

  Poesía
595 0 0
През утринния здрач слънцето сънливо
прокарва плахо огнени лъчи.
И много бавно, тихо и свенливо
кристалната роса от розите топи.
За миг се сменят ярки цветове
от бледорозово до чисто бяло.
В ръцете си побирам всички светове,
душата мелодична песничка запява.
И виждам как избистря се небето,
готово да прегърне целия свят.
Брилянтни проблясъци светват в морето,
песента на живота се лее сред нас.
А ти си до мен, за ръка ме държиш
и шепнеш ми нещо красиво.
Говори ми така, недей да мълчиш...
Песента ми със твойта се слива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...