През утринния здрач слънцето сънливо
прокарва плахо огнени лъчи.
И много бавно, тихо и свенливо
кристалната роса от розите топи.
За миг се сменят ярки цветове
от бледорозово до чисто бяло.
В ръцете си побирам всички светове,
душата мелодична песничка запява.
И виждам как избистря се небето,
готово да прегърне целия свят.
Брилянтни проблясъци светват в морето,
песента на живота се лее сред нас.
А ти си до мен, за ръка ме държиш
и шепнеш ми нещо красиво.
Говори ми така, недей да мълчиш...
Песента ми със твойта се слива...