11 mar 2008, 20:21

^ ^ ^

909 0 10

Всеки ден си събирам

по мъничко щастие -

в малка торбичка

прибирам

усмивка на някой познат,

развеселяват ме

с вица от вестника,

изпросвам си и комплимент,

все пак съм жена.

Връзвам си здраво торбичката

и я надписвам: "Не пипай!"

Защото

там не допускам

да ровят завистници,

дето ми сочат

гредата в окото.

Вечер по навик

си спомням живяното

и пак пресявам

сеното от плява,

а торбата,

тъй старателно скътана

на по-малко, уви,

се стопява...

2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ая Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво постъпваш, като си събираш. Важното е, че забелязваш щастието в малките неща...
  • Все пак имаш торбичка...дано все е пълна...
    прекрасна идея и стих. с много обич, Ася.
  • Защото
    там не допускам
    да ровят завистници,
    дето ми сочат
    гредата в окото.
    Май и аз често правя така!
    Хареса ми много!
    Браво!

  • Хей,Геврече!Не съм се замисляла толкова върху заглавието.Може да му сложа и проценти.Даже,май е по-подходящо за количество.Благодаря ти за коментара.Благодаря и на вас,останалите,които сте си направили труда да коментирате стихчето.Желая щастие на всички!!!
  • Хехе:Р БравоЧудесна идея,само заглавието нещо не ми се връзва:> "Колибки" :>?Може би нещо като..Изпаряващо щастие торбесто:РРРРР Шегувам се;Р

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...