Всеки ден си събирам
по мъничко щастие -
в малка торбичка
прибирам
усмивка на някой познат,
развеселяват ме
с вица от вестника,
изпросвам си и комплимент,
все пак съм жена.
Връзвам си здраво торбичката
и я надписвам: "Не пипай!"
Защото
там не допускам
да ровят завистници,
дето ми сочат
гредата в окото.
Вечер по навик
си спомням живяното
и пак пресявам
сеното от плява,
а торбата,
тъй старателно скътана
на по-малко, уви,
се стопява...
2004г.
© Ая Цонева All rights reserved.
Чудесна идея,само заглавието нещо не ми се връзва:> "Колибки" :>?Може би нещо като..Изпаряващо щастие торбесто:РРРРР Шегувам се;Р
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
