Всеки ден си събирам
по мъничко щастие -
в малка торбичка
прибирам
усмивка на някой познат,
развеселяват ме
с вица от вестника,
изпросвам си и комплимент,
все пак съм жена.
Връзвам си здраво торбичката
и я надписвам: "Не пипай!"
Защото
там не допускам
да ровят завистници,
дето ми сочат
гредата в окото.
Вечер по навик
си спомням живяното
и пак пресявам
сеното от плява,
а торбата,
тъй старателно скътана
на по-малко, уви,
се стопява...
2004г.
© Ая Цонева All rights reserved.
Чудесна идея,само заглавието нещо не ми се връзва:> "Колибки" :>?Може би нещо като..Изпаряващо щастие торбесто:РРРРР Шегувам се;Рnikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
