11 мар. 2008 г., 20:21

^ ^ ^

917 0 10

Всеки ден си събирам

по мъничко щастие -

в малка торбичка

прибирам

усмивка на някой познат,

развеселяват ме

с вица от вестника,

изпросвам си и комплимент,

все пак съм жена.

Връзвам си здраво торбичката

и я надписвам: "Не пипай!"

Защото

там не допускам

да ровят завистници,

дето ми сочат

гредата в окото.

Вечер по навик

си спомням живяното

и пак пресявам

сеното от плява,

а торбата,

тъй старателно скътана

на по-малко, уви,

се стопява...

2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво постъпваш, като си събираш. Важното е, че забелязваш щастието в малките неща...
  • Все пак имаш торбичка...дано все е пълна...
    прекрасна идея и стих. с много обич, Ася.
  • Защото
    там не допускам
    да ровят завистници,
    дето ми сочат
    гредата в окото.
    Май и аз често правя така!
    Хареса ми много!
    Браво!

  • Хей,Геврече!Не съм се замисляла толкова върху заглавието.Може да му сложа и проценти.Даже,май е по-подходящо за количество.Благодаря ти за коментара.Благодаря и на вас,останалите,които сте си направили труда да коментирате стихчето.Желая щастие на всички!!!
  • Хехе:Р БравоЧудесна идея,само заглавието нещо не ми се връзва:> "Колибки" :>?Може би нещо като..Изпаряващо щастие торбесто:РРРРР Шегувам се;Р

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...