11.03.2008 г., 20:21

^ ^ ^

915 0 10

Всеки ден си събирам

по мъничко щастие -

в малка торбичка

прибирам

усмивка на някой познат,

развеселяват ме

с вица от вестника,

изпросвам си и комплимент,

все пак съм жена.

Връзвам си здраво торбичката

и я надписвам: "Не пипай!"

Защото

там не допускам

да ровят завистници,

дето ми сочат

гредата в окото.

Вечер по навик

си спомням живяното

и пак пресявам

сеното от плява,

а торбата,

тъй старателно скътана

на по-малко, уви,

се стопява...

2004г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ая Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво постъпваш, като си събираш. Важното е, че забелязваш щастието в малките неща...
  • Все пак имаш торбичка...дано все е пълна...
    прекрасна идея и стих. с много обич, Ася.
  • Защото
    там не допускам
    да ровят завистници,
    дето ми сочат
    гредата в окото.
    Май и аз често правя така!
    Хареса ми много!
    Браво!

  • Хей,Геврече!Не съм се замисляла толкова върху заглавието.Може да му сложа и проценти.Даже,май е по-подходящо за количество.Благодаря ти за коментара.Благодаря и на вас,останалите,които сте си направили труда да коментирате стихчето.Желая щастие на всички!!!
  • Хехе:Р БравоЧудесна идея,само заглавието нещо не ми се връзва:> "Колибки" :>?Може би нещо като..Изпаряващо щастие торбесто:РРРРР Шегувам се;Р

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...