11.03.2008 г., 20:21

^ ^ ^

913 0 10

Всеки ден си събирам

по мъничко щастие -

в малка торбичка

прибирам

усмивка на някой познат,

развеселяват ме

с вица от вестника,

изпросвам си и комплимент,

все пак съм жена.

Връзвам си здраво торбичката

и я надписвам: "Не пипай!"

Защото

там не допускам

да ровят завистници,

дето ми сочат

гредата в окото.

Вечер по навик

си спомням живяното

и пак пресявам

сеното от плява,

а торбата,

тъй старателно скътана

на по-малко, уви,

се стопява...

2004г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ая Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво постъпваш, като си събираш. Важното е, че забелязваш щастието в малките неща...
  • Все пак имаш торбичка...дано все е пълна...
    прекрасна идея и стих. с много обич, Ася.
  • Защото
    там не допускам
    да ровят завистници,
    дето ми сочат
    гредата в окото.
    Май и аз често правя така!
    Хареса ми много!
    Браво!

  • Хей,Геврече!Не съм се замисляла толкова върху заглавието.Може да му сложа и проценти.Даже,май е по-подходящо за количество.Благодаря ти за коментара.Благодаря и на вас,останалите,които сте си направили труда да коментирате стихчето.Желая щастие на всички!!!
  • Хехе:Р БравоЧудесна идея,само заглавието нещо не ми се връзва:> "Колибки" :>?Може би нещо като..Изпаряващо щастие торбесто:РРРРР Шегувам се;Р

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...