11.03.2008 г., 20:21

^ ^ ^

906 0 10

Всеки ден си събирам

по мъничко щастие -

в малка торбичка

прибирам

усмивка на някой познат,

развеселяват ме

с вица от вестника,

изпросвам си и комплимент,

все пак съм жена.

Връзвам си здраво торбичката

и я надписвам: "Не пипай!"

Защото

там не допускам

да ровят завистници,

дето ми сочат

гредата в окото.

Вечер по навик

си спомням живяното

и пак пресявам

сеното от плява,

а торбата,

тъй старателно скътана

на по-малко, уви,

се стопява...

2004г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ая Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво постъпваш, като си събираш. Важното е, че забелязваш щастието в малките неща...
  • Все пак имаш торбичка...дано все е пълна...
    прекрасна идея и стих. с много обич, Ася.
  • Защото
    там не допускам
    да ровят завистници,
    дето ми сочат
    гредата в окото.
    Май и аз често правя така!
    Хареса ми много!
    Браво!

  • Хей,Геврече!Не съм се замисляла толкова върху заглавието.Може да му сложа и проценти.Даже,май е по-подходящо за количество.Благодаря ти за коментара.Благодаря и на вас,останалите,които сте си направили труда да коментирате стихчето.Желая щастие на всички!!!
  • Хехе:Р БравоЧудесна идея,само заглавието нещо не ми се връзва:> "Колибки" :>?Може би нещо като..Изпаряващо щастие торбесто:РРРРР Шегувам се;Р

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...