Adonis (Атанас Ганев)
102 1
14 abr 2012, 20:34

* * * 

  Poesía » Otra
748 0 2

 

Притихнах

и неразличимата тъга

изчезна.

Като роса.

Като мечта.

Разлистилата се луна

бликна,

като нестинарски огън.

Препълнена,

нощта

догони ехото.

Кога ще ме вземеш,

любов...

На кръста

отдавна съм в плен.

Пироните нежност

в ръцете ми

на капки надежда

кървят.

 

© Атанас Ганев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??