Притихнах
и неразличимата тъга
изчезна.
Като роса.
Като мечта.
Разлистилата се луна
бликна,
като нестинарски огън.
Препълнена,
нощта
догони ехото.
Кога ще ме вземеш,
любов...
На кръста
отдавна съм в плен.
Пироните нежност
в ръцете ми
на капки надежда
кървят.
© Атанас Ганев Все права защищены