Adonis (Атанас Ганев)
102 1
14.04.2012 г., 20:34 ч.

* * * 

  Поезия » Друга
749 0 2

 

Притихнах

и неразличимата тъга

изчезна.

Като роса.

Като мечта.

Разлистилата се луна

бликна,

като нестинарски огън.

Препълнена,

нощта

догони ехото.

Кога ще ме вземеш,

любов...

На кръста

отдавна съм в плен.

Пироните нежност

в ръцете ми

на капки надежда

кървят.

 

© Атанас Ганев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??