Adonis (Атанас Ганев)
102 1
Apr 14, 2012, 8:34 PM

* * * 

  Poetry » Other
747 0 2

 

Притихнах

и неразличимата тъга

изчезна.

Като роса.

Като мечта.

Разлистилата се луна

бликна,

като нестинарски огън.

Препълнена,

нощта

догони ехото.

Кога ще ме вземеш,

любов...

На кръста

отдавна съм в плен.

Пироните нежност

в ръцете ми

на капки надежда

кървят.

 

© Атанас Ганев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??