19 sept 2008, 7:44

?????

  Poesía
559 0 1

Защо си влязъл в сънищата ми измислени,

какво си мислиш още -

че те чакам там?!...

Потъпкал красотата ми измислена,

какво ти сторих?

Знаеш ли?

Защото аз не знам!

 

Ръката ми е празна от протягане

и замислени очите ми сълзят,

не обичам самотата на душата си,

не обичам нищо вече в тебе...

Не успях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Грабна ме стихът ти. Има много хубав ритъм и се лее леко. Само това "красотата ми измислена" нещо не ми се връзва. Излиза, че всъщност няма красота, че тя е някаква заблуда.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...