19.09.2008 г., 7:44 ч.

????? 

  Поезия
430 0 1

Защо си влязъл в сънищата ми измислени,

какво си мислиш още -

че те чакам там?!...

Потъпкал красотата ми измислена,

какво ти сторих?

Знаеш ли?

Защото аз не знам!

 

Ръката ми е празна от протягане

и замислени очите ми сълзят,

не обичам самотата на душата си,

не обичам нищо вече в тебе...

Не успях...

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Грабна ме стихът ти. Има много хубав ритъм и се лее леко. Само това "красотата ми измислена" нещо не ми се връзва. Излиза, че всъщност няма красота, че тя е някаква заблуда.
Предложения
: ??:??