Sep 19, 2008, 7:44 AM

?????

  Poetry
555 0 1

Защо си влязъл в сънищата ми измислени,

какво си мислиш още -

че те чакам там?!...

Потъпкал красотата ми измислена,

какво ти сторих?

Знаеш ли?

Защото аз не знам!

 

Ръката ми е празна от протягане

и замислени очите ми сълзят,

не обичам самотата на душата си,

не обичам нищо вече в тебе...

Не успях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Грабна ме стихът ти. Има много хубав ритъм и се лее леко. Само това "красотата ми измислена" нещо не ми се връзва. Излиза, че всъщност няма красота, че тя е някаква заблуда.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...