29 nov 2011, 18:56

* * *

  Poesía » Otra
676 0 8

                    Посвещавам на моите родители!

                           

                             Казвам ви Благодаря!

                       Две Човешки фигури вървят,

                             като сенки по луна.

                           С малки крехки телца,

                         като пеперудени крилца!

                         

                       Те са моите майка и баща!

                       Имат добри воалени сърца.

                   И чувства съхранени в тяхната душа!

                  Като рози ухаят към близки и деца!

 

                Ще мога ли да им се отблагодаря!?

                     За техните безсънни нощи

                        и напукани от труд ръце.

                             В стих ще ги вградя!

        За да ги четат внуци и много хора по света!

                           Казвам ви благодаря!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ванче благодаря!
  • Добродетели, без които не можем! Не се пести от думи, когато някой ги заслужава. Прекрасно посвещение, Минка!
  • Ели благодаря ти !
    Сиси така е все още са живи ,прегръдка и от мен!
    Синева Благодаря ти за милите думи !С обич към теб!
    Иваничка и ти си страхотна!
    Али така е заслужават!Благодаря ти!
    Ленка благодаря и аз те пригръщам!
  • Прекрасен начин на благодарност! Светъл поздрав Минче! Прегръдка!
  • Най-красивата българска дума е БЛАГОДАРЯ!Родителите я заслужават!
    Привет,Мина!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...