29 нояб. 2011 г., 18:56

* * *

673 0 8

                    Посвещавам на моите родители!

                           

                             Казвам ви Благодаря!

                       Две Човешки фигури вървят,

                             като сенки по луна.

                           С малки крехки телца,

                         като пеперудени крилца!

                         

                       Те са моите майка и баща!

                       Имат добри воалени сърца.

                   И чувства съхранени в тяхната душа!

                  Като рози ухаят към близки и деца!

 

                Ще мога ли да им се отблагодаря!?

                     За техните безсънни нощи

                        и напукани от труд ръце.

                             В стих ще ги вградя!

        За да ги четат внуци и много хора по света!

                           Казвам ви благодаря!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мина Конарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ванче благодаря!
  • Добродетели, без които не можем! Не се пести от думи, когато някой ги заслужава. Прекрасно посвещение, Минка!
  • Ели благодаря ти !
    Сиси така е все още са живи ,прегръдка и от мен!
    Синева Благодаря ти за милите думи !С обич към теб!
    Иваничка и ти си страхотна!
    Али така е заслужават!Благодаря ти!
    Ленка благодаря и аз те пригръщам!
  • Прекрасен начин на благодарност! Светъл поздрав Минче! Прегръдка!
  • Най-красивата българска дума е БЛАГОДАРЯ!Родителите я заслужават!
    Привет,Мина!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...