29.11.2011 г., 18:56

* * *

669 0 8

                    Посвещавам на моите родители!

                           

                             Казвам ви Благодаря!

                       Две Човешки фигури вървят,

                             като сенки по луна.

                           С малки крехки телца,

                         като пеперудени крилца!

                         

                       Те са моите майка и баща!

                       Имат добри воалени сърца.

                   И чувства съхранени в тяхната душа!

                  Като рози ухаят към близки и деца!

 

                Ще мога ли да им се отблагодаря!?

                     За техните безсънни нощи

                        и напукани от труд ръце.

                             В стих ще ги вградя!

        За да ги четат внуци и много хора по света!

                           Казвам ви благодаря!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Конарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ванче благодаря!
  • Добродетели, без които не можем! Не се пести от думи, когато някой ги заслужава. Прекрасно посвещение, Минка!
  • Ели благодаря ти !
    Сиси така е все още са живи ,прегръдка и от мен!
    Синева Благодаря ти за милите думи !С обич към теб!
    Иваничка и ти си страхотна!
    Али така е заслужават!Благодаря ти!
    Ленка благодаря и аз те пригръщам!
  • Прекрасен начин на благодарност! Светъл поздрав Минче! Прегръдка!
  • Най-красивата българска дума е БЛАГОДАРЯ!Родителите я заслужават!
    Привет,Мина!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...