29.11.2011 г., 18:56

* * *

670 0 8

                    Посвещавам на моите родители!

                           

                             Казвам ви Благодаря!

                       Две Човешки фигури вървят,

                             като сенки по луна.

                           С малки крехки телца,

                         като пеперудени крилца!

                         

                       Те са моите майка и баща!

                       Имат добри воалени сърца.

                   И чувства съхранени в тяхната душа!

                  Като рози ухаят към близки и деца!

 

                Ще мога ли да им се отблагодаря!?

                     За техните безсънни нощи

                        и напукани от труд ръце.

                             В стих ще ги вградя!

        За да ги четат внуци и много хора по света!

                           Казвам ви благодаря!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Конарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ванче благодаря!
  • Добродетели, без които не можем! Не се пести от думи, когато някой ги заслужава. Прекрасно посвещение, Минка!
  • Ели благодаря ти !
    Сиси така е все още са живи ,прегръдка и от мен!
    Синева Благодаря ти за милите думи !С обич към теб!
    Иваничка и ти си страхотна!
    Али така е заслужават!Благодаря ти!
    Ленка благодаря и аз те пригръщам!
  • Прекрасен начин на благодарност! Светъл поздрав Минче! Прегръдка!
  • Най-красивата българска дума е БЛАГОДАРЯ!Родителите я заслужават!
    Привет,Мина!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...