2 jul 2008, 20:50

* * * 

  Poesía
702 0 4

Душата ми е като аквариум,

в който думите хвърлят своя хайвер.

Уловила светлото лято,

(за опашката),

тичам по кея, непозволен.

Карирано настроение,

мокро от страст,

небрежно наднича

в мидата на безлюдния плаж.

Заравям ръце в пясъка

да прегърна сякаш брега.

Или теб...?!

А морето присмехулно с отлива

отнася допира.

Нехаещо, мързеливо...

То има свой приоритет.

Малко люспи в дланта ми

и утре... е ден.

© Росица Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??