Душата ми е като аквариум,
в който думите хвърлят своя хайвер.
Уловила светлото лято,
(за опашката),
тичам по кея, непозволен.
Карирано настроение,
мокро от страст,
небрежно наднича
в мидата на безлюдния плаж.
Заравям ръце в пясъка
да прегърна сякаш брега.
Или теб...?!
А морето присмехулно с отлива
отнася допира.
Нехаещо, мързеливо...
То има свой приоритет.
Малко люспи в дланта ми
и утре... е ден.
© Росица Илиева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
