* * *
Душата ми е като аквариум,
в който думите хвърлят своя хайвер.
Уловила светлото лято,
(за опашката),
тичам по кея, непозволен.
Карирано настроение,
мокро от страст,
небрежно наднича
в мидата на безлюдния плаж.
Заравям ръце в пясъка
да прегърна сякаш брега.
Или теб...?!
А морето присмехулно с отлива
отнася допира.
Нехаещо, мързеливо...
То има свой приоритет.
Малко люспи в дланта ми
и утре... е ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Илиева Всички права запазени
