24 dic 2011, 23:54

***

  Poesía » Otra
468 0 2

Ти си тази, която изпълва деня ми със смисъл.
Ти си тази, която ме кара да се чувствам желан и неповторим.
Ти си тази, която ме научи да уважавам себе си.
Ти си тази, която ме пази и закриля от всички, дори от самия мен.

Ти си тази, която с лекота разчупи леда на недостъпното момиче.
Ти си тази, която нахално присвои мислите, мечтите и сърцето ми.
Ти си тази, която ме кара да се чувствам различен.
Ти си тази, която сънувам всяка звездна нощ.

Ти си тази, с която искам да бъда...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...