24 oct 2010, 13:46

* * *

  Poesía
584 0 1

Дали с надежда се събуждах? - Да!

Нима пък ти не ме подведе.

Дали не съжалявах много след това?

Съжалявам много. Да, така е!

 

Дали се влюбих? Влюбих се! Какво?

Сълзи ли ще събираш, да не страдам.

Недей! Потрай, сърце! Побързай, нощ!

Мигът ще дойде, ти избягай!

 

От мътната вода, наречена любов,

от името ти - вечният удавник.

Обърка се, нарече блатото разкош

и себе си, и себе си забрави...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежанка Минчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....