* * *
Дали с надежда се събуждах? - Да!
Нима пък ти не ме подведе.
Дали не съжалявах много след това?
Съжалявам много. Да, така е!
Дали се влюбих? Влюбих се! Какво?
Сълзи ли ще събираш, да не страдам.
Недей! Потрай, сърце! Побързай, нощ!
Мигът ще дойде, ти избягай!
От мътната вода, наречена любов,
от името ти - вечният удавник.
Обърка се, нарече блатото разкош
и себе си, и себе си забрави...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежанка Минчева Всички права запазени
