* * *
435
0
1
Среща
Изгубен лист от листопада на съдбите,
в канавката на пътя в миг замря.
Газещ из на живота дълбините,
човекът изморен до него спря.
Спря се и припомни си мечтите
в детството му греели като звезди.
Огледа се, потърси им следите,
но само спомена за тях откри.
Листът до него се размърда,
вятърът отново му вдъхваше живот.
Човекът пак съдбата си прегърна,
следвайки я в нейния пореден ход.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Маринов Todos los derechos reservados
