дю (Мира)
78 202
20 sept 2016, 16:34

*** 

  Poesía
912 1 5

Не, не плача. Така ви се струва,

просто нещо ми влезе в сърцето.

Да съм слаба не ми отива,

не от мен са сълзите, а от небето.

 

Срещнах мъж със страстни устни и нежни ръце,

позволих си да бъда слаба

ала той не направи място в свойто сърце,

а точно такъв си го бях пожелала.

 

Само вечер, когато към вкъщи вървя,

моля дъжд да ме скрие във здрача

и под него безутешна и слаба да спра

и душата си да изплача.

© Мира Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??