Не, не плача. Така ви се струва,
просто нещо ми влезе в сърцето.
Да съм слаба не ми отива,
не от мен са сълзите, а от небето.
Срещнах мъж със страстни устни и нежни ръце,
позволих си да бъда слаба
ала той не направи място в свойто сърце,
а точно такъв си го бях пожелала.
Само вечер, когато към вкъщи вървя,
моля дъжд да ме скрие във здрача
и под него безутешна и слаба да спра
и душата си да изплача.
© Мира All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
