дю (Мира)
78 202
20.09.2016 г., 16:34 ч.

*** 

  Поезия
911 1 5

Не, не плача. Така ви се струва,

просто нещо ми влезе в сърцето.

Да съм слаба не ми отива,

не от мен са сълзите, а от небето.

 

Срещнах мъж със страстни устни и нежни ръце,

позволих си да бъда слаба

ала той не направи място в свойто сърце,

а точно такъв си го бях пожелала.

 

Само вечер, когато към вкъщи вървя,

моля дъжд да ме скрие във здрача

и под него безутешна и слаба да спра

и душата си да изплача.

© Мира Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??