* * *
Слагам маска и се усмихвам
така блажено, топло,
а сърцето ми
от сълзи е прогнило.
И в погледа ми дебне мрак,
любови и приятелства
в забвение потънали са там.
Те осъдиха ме
вечно да се скитам.
В човешки думи, чувства
да не вярвам.
Посипаха ме с черна пепел
от собствените грехове,
дори и неразбрани.
Само скитници
трогват душата проклета,
защото една съдба ний делим -
от милостиня живеем
и чакаме
някой над нас да се смили.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Снежа Todos los derechos reservados
