Skrejka (Снежа)
35 7
14 jun 2013, 8:01

* * * 

  Poesía
657 0 3

Слагам маска и се усмихвам
така блажено, топло,
а сърцето ми
от сълзи е прогнило.
И в погледа ми дебне мрак,
любови и приятелства
в забвение потънали са там.
Те осъдиха ме
вечно да се скитам.
В човешки думи, чувства
да не вярвам.
Посипаха ме с черна пепел
от собствените грехове, 
дори и неразбрани.
Само скитници
трогват душата проклета,
защото една съдба ний делим -
от милостиня живеем
и чакаме
някой над нас да се смили.

© Снежа Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Докосваш нежните души, толкова интелигентно написано, много е хубаво!
  • Имам предвид от емоционална гледна точка. В този случай всички чакаме на чуждо милосърдие
  • Но все ще дойде момента, когато трябва да се вземеш в ръце, без да чакаш милостиня!Хайде, търси го!
Propuestas
: ??:??