Skrejka (Снежа)
35 7
Jun 14, 2013, 8:01 AM

* * * 

  Poetry
659 0 3

Слагам маска и се усмихвам
така блажено, топло,
а сърцето ми
от сълзи е прогнило.
И в погледа ми дебне мрак,
любови и приятелства
в забвение потънали са там.
Те осъдиха ме
вечно да се скитам.
В човешки думи, чувства
да не вярвам.
Посипаха ме с черна пепел
от собствените грехове, 
дори и неразбрани.
Само скитници
трогват душата проклета,
защото една съдба ний делим -
от милостиня живеем
и чакаме
някой над нас да се смили.

© Снежа All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Докосваш нежните души, толкова интелигентно написано, много е хубаво!
  • Имам предвид от емоционална гледна точка. В този случай всички чакаме на чуждо милосърдие
  • Но все ще дойде момента, когато трябва да се вземеш в ръце, без да чакаш милостиня!Хайде, търси го!
Random works
: ??:??