* * *

14.06.2013 г., 8:01 ч.

Поезия

726 0 3

Слагам маска и се усмихвам
така блажено, топло,
а сърцето ми
от сълзи е прогнило.
И в погледа ми дебне мрак,
любови и приятелства
в забвение потънали са там.
Те осъдиха ме
вечно да се скитам.
В човешки думи, чувства
да не вярвам.
Посипаха ме с черна пепел ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения