Някой душове поставил е в моите очи
и да затвори кранчето забравил и сега вода шурти.
Не знам отде се взе солта, но и тя е в изобилие.
Ей така ще си рева... победена от безсилие.
Лицето ми е наводнено, обилни вади се стичат встрани.
И всичкото това е щедро подкрепено от разбитите на прах мечти.
От любовта несподелена, от сивите и скучни дни.
От липсата на вдъхновение, от НИЩОто за моите очи.
От трагичното съотношение между добро и зло.
От безспирното ми бягство от каквото Ще е и каквото е Било.
И мозъкът ми безобразно рови във всички случки и слова.
Иска всичко да е кристално ясно, търси логика. ...