* * *

Някой  душове поставил е в моите очи

и да затвори кранчето забравил и сега вода шурти.

Не знам отде се взе солта, но и тя е в изобилие.

Ей така ще си рева... победена от безсилие.

Лицето ми е наводнено, обилни вади се стичат встрани.

И всичкото това е щедро подкрепено от разбитите на прах мечти.

От любовта несподелена, от сивите и скучни дни.

От липсата на вдъхновение, от НИЩОто за моите очи.

От трагичното  съотношение между добро и  зло.

От безспирното ми бягство от каквото Ще е и  каквото е Било.

И  мозъкът ми безобразно рови във всички случки и  слова.

Иска всичко да е кристално ясно, търси логика.

Бедствено положение носът обяви, уплашен от наводнение.

В нов плик от кърпички се зари, намерил в ментола успокоение.

Очите не спират вода да изливат и категорично отказват да спят,