***

5 sept 2022, 9:48

Poesía » De amor

296 0 0

Душата ми мълчи, а иска да вика,
но не зная как.
И тъжи, че не мога да свикна
да живея в този свят.

Буца имам на гърдите.
Не ми харесва тук.
Затова си роня тихичко сълзите,
а душата ми крещи без звук.

Единствено той я накара
да иска да танцува.
Даде ми слънце и вяра,

а после се сбогува.

И не виждам в нищо смисъл
както и него не виждам.
Препълнена със липси
без аз да липсвам.

La obra participa en el concurso:

Това, което душата премълчава »

42 Puesto

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

***

42 Puesto

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas