***
836
0
0
Душата ми мълчи, а иска да вика,
но не зная как.
И тъжи, че не мога да свикна
да живея в този свят.
Буца имам на гърдите.
Не ми харесва тук.
Затова си роня тихичко сълзите,
а душата ми крещи без звук.
Единствено той я накара
да иска да танцува.
Даде ми слънце и вяра,
а после се сбогува.
И не виждам в нищо смисъл
както и него не виждам.
Препълнена със липси
без аз да липсвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Георгиева Всички права запазени
