***

5.09.2022 г., 9:48 ч.

Поезия » Любовна

297 0 0

Душата ми мълчи, а иска да вика,
но не зная как.
И тъжи, че не мога да свикна
да живея в този свят.

Буца имам на гърдите.
Не ми харесва тук.
Затова си роня тихичко сълзите,
а душата ми крещи без звук.

Единствено той я накара
да иска да танцува.
Даде ми слънце и вяра,

а после се сбогува.

И не виждам в нищо смисъл
както и него не виждам.
Препълнена със липси
без аз да липсвам.

Произведението е участник в конкурса:

Това, което душата премълчава »

42 място

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

***

42 място

Свързани произведения

Коментари

Предложения