3 mar 2011, 13:12

* * *

  Poesía » Civil
864 0 0

Какво забравихте, какво проклехте -

една земя, отпила кръв от нашите деди

и напоена от сълзите; що се клехте

да я опазите, дори със смърт  да ви дари.

 

Защо се тупате в гърдите, вий какво сте дали,

деца отричащи се от геройски племена,

деца със ордени за храброст и медали,

избрали да се кръстят с чужди имена.

 

Забравихте защо се радваме

на тази сладка свобода -

ами защото хиляди са паднали

България да съществува на света.

 

И всеки ден, най-нагло лъжете:

-Приятели, ний мислим за народа

а  време е да си припомним думите,

на които длъжни сме:

„Смърт или свобода”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© okinaf Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...