3 мар. 2011 г., 13:12

* * *

862 0 0

Какво забравихте, какво проклехте -

една земя, отпила кръв от нашите деди

и напоена от сълзите; що се клехте

да я опазите, дори със смърт  да ви дари.

 

Защо се тупате в гърдите, вий какво сте дали,

деца отричащи се от геройски племена,

деца със ордени за храброст и медали,

избрали да се кръстят с чужди имена.

 

Забравихте защо се радваме

на тази сладка свобода -

ами защото хиляди са паднали

България да съществува на света.

 

И всеки ден, най-нагло лъжете:

-Приятели, ний мислим за народа

а  време е да си припомним думите,

на които длъжни сме:

„Смърт или свобода”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© okinaf Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...