3 мар. 2011 г., 13:12

* * *

861 0 0

Какво забравихте, какво проклехте -

една земя, отпила кръв от нашите деди

и напоена от сълзите; що се клехте

да я опазите, дори със смърт  да ви дари.

 

Защо се тупате в гърдите, вий какво сте дали,

деца отричащи се от геройски племена,

деца със ордени за храброст и медали,

избрали да се кръстят с чужди имена.

 

Забравихте защо се радваме

на тази сладка свобода -

ами защото хиляди са паднали

България да съществува на света.

 

И всеки ден, най-нагло лъжете:

-Приятели, ний мислим за народа

а  време е да си припомним думите,

на които длъжни сме:

„Смърт или свобода”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© okinaf Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...