3.03.2011 г., 13:12

* * *

858 0 0

Какво забравихте, какво проклехте -

една земя, отпила кръв от нашите деди

и напоена от сълзите; що се клехте

да я опазите, дори със смърт  да ви дари.

 

Защо се тупате в гърдите, вий какво сте дали,

деца отричащи се от геройски племена,

деца със ордени за храброст и медали,

избрали да се кръстят с чужди имена.

 

Забравихте защо се радваме

на тази сладка свобода -

ами защото хиляди са паднали

България да съществува на света.

 

И всеки ден, най-нагло лъжете:

-Приятели, ний мислим за народа

а  време е да си припомним думите,

на които длъжни сме:

„Смърт или свобода”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© okinaf Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...