kopele (Ирен Попова)
100 512
23 abr 2008, 16:21

* * * 

  Poesía
703 0 11
Замълчи! Хайде в старата стая
да потърсим смеха и сълзите,
че си тръгнаха някога, зная,
без да чуват изобщо молбите.

А не исках, не исках да тръгват
и да бъда по-празна от всякога,
но си тръгнаха в нас децата
и всичките чувства отвлякоха.

Е, пораснахме, жалко, че бързайки,
без да стигнем света от мечтите.
Двата края трудничко свързвайки
и броейки с болка парите...

© Ирен Попова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • тъжно е, но е хубаво
  • Комплиментите ми са за теб, миличка!
    И... заслужаваш Онова посвещение!
  • Май сега децата са принудени твърде бързо да пораснат, поради факта, че живеят повече в света на възрастните, а и те твърде често не им го спестяват.
    Поздрав за стиха, Ирен!
  • мерси никой не казва че се мисля за пораснала аз нямам намерение да го правя, просто така ми дойде
  • Хубаво стихо!
  • Детето винаги трябва да бъде в теб, в мен, в нас... Бъди разумна, но мечтите, бляновете, копнежите, не ги изоставяй - те винаги трябва да бъдат подетски чисти! С обич, Ирен!
  • Много сериозно и трагично звучи, а си само на 15.
    Остави детето в себе си за винаги!
    Прегръдка!
  • Кога пък ти порасна?Аз още не съм.(ако питаш и тези които са се разписали така ще ти каажат за себе си)Тя била пораснала.Дъртеем, вярно , но мечтите са си детски свежи и росни
  • Мечтите никога няма да свършат... Те остават и след нас, за да ги осъществи някой друг- децата ни...
    Горе главата!
  • Човек и пораснал открива светът на мечтите...
    много хубав стих! с обич, Ирен. Усмихни се.
  • Намери отново смеха ! Поздрав!
Propuestas
: ??:??