Замълчи! Хайде в старата стая
да потърсим смеха и сълзите,
че си тръгнаха някога, зная,
без да чуват изобщо молбите.
А не исках, не исках да тръгват
и да бъда по-празна от всякога,
но си тръгнаха в нас децата
и всичките чувства отвлякоха.
Е, пораснахме, жалко, че бързайки,
без да стигнем света от мечтите.
Двата края трудничко свързвайки
и броейки с болка парите...