Apr 23, 2008, 4:21 PM

* * *

Poetry

820 0 11

Замълчи! Хайде в старата стая
да потърсим смеха и сълзите,
че си тръгнаха някога, зная,
без да чуват изобщо молбите.

А не исках, не исках да тръгват
и да бъда по-празна от всякога,
но си тръгнаха в нас децата
и всичките чувства отвлякоха.

Е, пораснахме, жалко, че бързайки,
без да стигнем света от мечтите.
Двата края трудничко свързвайки
и броейки с болка парите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

natalia (Наталия Божилова)

тъжно е, но е хубаво

2008-05-14T23:13:28+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Комплиментите ми са за теб, миличка!
И... заслужаваш Онова посвещение!

2008-04-25T17:05:22+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Май сега децата са принудени твърде бързо да пораснат, поради факта, че живеят повече в света на възрастните, а и те твърде често не им го спестяват.
Поздрав за стиха, Ирен!

2008-04-24T14:27:37+03:00
kopele (Ирен Попова)

мерси никой не казва че се мисля за пораснала аз нямам намерение да го правя, просто така ми дойде

2008-04-23T20:59:03+03:00
la_dame (Стефка Тодорова)

Хубаво стихо!

2008-04-23T20:47:57+03:00