Името ми се обезличи от употреба.
Душата ми посивя като прочетен афиш.
Очите ми - смъртоносна са дрога,
а ти древноегипетска фреска,
гордо стоиш и мълчиш.
Любовта ми - попарено цвете.
Дъхът ми - замръзнал в пустинята миг.
Безсилни, безстрастни ръцете.
Мисълта ми - светкавица ярка,
задушаваща скръбния вик.
Сърцето ми - запустяло огнище.
Животът ми - рано мръкващ се ден.
Думите мои - гротеска на нищо.
Сълзите самотни - обещаващи вечност,
ще те разплача - Теб, дето си в мен!
© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados
Думите мои - гротеска на нищо.
Страхотни стихове!