28 февр. 2010 г., 21:08

* * *

815 0 1

Името ми се обезличи от употреба.

Душата ми посивя като прочетен афиш.

Очите ми - смъртоносна са дрога,

а ти древноегипетска фреска,

гордо стоиш и мълчиш.

 

Любовта ми - попарено цвете.

Дъхът ми - замръзнал в пустинята миг.

Безсилни, безстрастни ръцете.

Мисълта ми - светкавица ярка,

задушаваща скръбния вик.

 

Сърцето ми - запустяло огнище.

Животът ми - рано мръкващ се ден.

Думите мои - гротеска на нищо.

Сълзите самотни - обещаващи вечност,

ще те разплача - Теб, дето си в мен!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Животът ми - рано мръкващ се ден.
    Думите мои - гротеска на нищо.

    Страхотни стихове!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....