Името ми се обезличи от употреба.

Душата ми посивя като прочетен афиш.

Очите ми - смъртоносна са дрога,

а ти древноегипетска фреска,

гордо стоиш и мълчиш.

Любовта ми - попарено цвете.

Дъхът ми - замръзнал в пустинята миг.

Безсилни, безстрастни ръцете.

Мисълта ми - светкавица ярка,

задушаваща скръбния вик.

Сърцето ми - запустяло огнище.

Животът ми - рано мръкващ се ден.

Думите мои - гротеска на нищо.

Сълзите самотни - обещаващи вечност,

ще те разплача - Теб, дето си в мен!