5 may 2015, 20:04

6

  Poesía » Otra
687 0 1

Дойдох на този свят

избран от висша сила

по неин образ и подобие,

в душата със искрица

от светия дух, да видя

красота, лъчите слънчеви

да стоплят моето лице,

капки дъжд да отмият

сълзите на радост и

въздух да поема

жаден за любов.

Сега стоя объркан.

Много от нещата,

сякаш аз видях,

други като птички

отлетяха някъде

без имената им

да разбера дори.

Остана сън и болка.

Остана страх,

и празнота,

и чувството,

че нещо съм

пропуснал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...