5 мая 2015 г., 20:04

6

687 0 1

Дойдох на този свят

избран от висша сила

по неин образ и подобие,

в душата със искрица

от светия дух, да видя

красота, лъчите слънчеви

да стоплят моето лице,

капки дъжд да отмият

сълзите на радост и

въздух да поема

жаден за любов.

Сега стоя объркан.

Много от нещата,

сякаш аз видях,

други като птички

отлетяха някъде

без имената им

да разбера дори.

Остана сън и болка.

Остана страх,

и празнота,

и чувството,

че нещо съм

пропуснал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камен Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...