Дойдох на този свят
избран от висша сила
по неин образ и подобие,
в душата със искрица
от светия дух, да видя
красота, лъчите слънчеви
да стоплят моето лице,
капки дъжд да отмият
сълзите на радост и
въздух да поема
жаден за любов.
Сега стоя объркан.
Много от нещата,
сякаш аз видях,
други като птички
отлетяха някъде
без имената им
да разбера дори.
Остана сън и болка.
Остана страх,
и празнота,
и чувството,
че нещо съм
пропуснал.
© Камен All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
