22 may 2009, 14:12

* * * 

  Poesía
687 0 11

Изкачвам се по стръмното,

                   за да прегърна залеза

                   и плахо да докосна

                   последните сияния,

че утре друго ще е слънцето...

И аз ще бъда друга утре:

                   ще следвам изгрева,

                   по-зряла с няколко минути

                   и по-неискрена...

Затуй задъхвам се по стръмното,

                   целувам залезa...

                   Невидимо докосвам

                   последните сияния

усмихната, защото днес ме чакаш.

А утрото ще е терзание...

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??