22 may 2009, 14:12

* * *

  Poesía
807 0 11

Изкачвам се по стръмното,

                   за да прегърна залеза

                   и плахо да докосна

                   последните сияния,

че утре друго ще е слънцето...

И аз ще бъда друга утре:

                   ще следвам изгрева,

                   по-зряла с няколко минути

                   и по-неискрена...

Затуй задъхвам се по стръмното,

                   целувам залезa...

                   Невидимо докосвам

                   последните сияния

усмихната, защото днес ме чакаш.

А утрото ще е терзание...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Следвай изгрева и утрото не ще е терзание, повярвай ми, Ева! Ваше Благородие
  • Много ми хареса!!!
    Директно въздейства, чак се задъхах, докато го четях!
    Поздравления!!!
    Честит празник!
  • Хубаво е
  • Когато слънцето, което следваш , плахо сниши златокосата си глава на рамото ти и принесе в дар милувката на вятъра, тогава, Еви, твоите терзания ще се стопят като снежинки в края на април. Продължаваш да ми носиш радост. Бъди!
  • Много сполучливо, за пореден път!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...